Медитация в офиса?!
Албена Паралингова
Медитацията е разпространено и модерно понятие последните години.
Стана модно да правиш йога, да медитираш, да си част от това нещо, което всеки разбира различно.
Според Ема Сепала, директор на центъра за проучвания и образование към Станфордския университет, психолог и водещ автор на статии за Huffington Post, Fast company и други, както и автор на книгата The Happiness track http://www.emmaseppala.com/book/ проучвания от 2012 година посочват, че 18 млн от жителите на САЩ медитират – или 8 % от цялото население. Със сигурност през следващите 4 години този процент е нараснал при наличието на толкова много книги, курсове и събития, посветени на медитативни практики през последните години – предлагането в една среда все още е обусловено от търсенето. :)
Какво е медитация?
Защо хората се обръщат към нея?
Как да медитираме?
Крие ли опасност медитацията?
Очевидно това са въпроси, на които следва да получим отговор. В противен случай медитацията няма да е наш личен избор, а илюзия, изградена от очаквания, внушени ни от някой друг или от нечии други илюзии. :)
Какво е медитация?
Медитация е състояние, при което има спиране на модификациите на ума, т.е. всяко състояние, в което умът ни е свободен от мисли – напр. когато гледаме небето и облаците и виждаме...небето и облаците, когато умът ни се рее необезпокояван, без да нахлуват мисли от рода на „После трябва да направя/отида...“, „Дали срещата беше добре?“ и т.н.
Защо хората се обръщат към нея?
Медитацията изчиства нашия ум от непрестанния мисловен трафик, позволява ни да видим, че мислите могат да идват и да си отиват, че нямат емоция – напротив, вниманието, което им отделяме, поражда определени емоции в нас.
Медитацията ни помага да пребиваваме Тук и сега – мислите ни имат качеството да пребивават в миналото, настоящето и бъдещето. Всъщност 40 % от нашите мисли са насочени към миналото, 50 % - в бъдещето и само 10 % от тях са Тук и сега.
Колкото и да е неприемливо за западното ни мислене, фокусът ни към „утре“ винаги е свързан с несигурност и тревога, към миналото – с тъга. Единственото, за което притежаваме всички налични ресурси да преживеем, е настоящият момент. Медитацията ни помага да осъзнаем това. Постепенно. С малки стъпки.
Като илюстрация на последното е направен следният научен експеримент:
Ричард Дейвидсън, http://richardjdavidson.com/biography/ американски психолог и психиатър и самият той медитатор, събира 2 групи хора - едните са опитни медитатори монаси, а другата група - обикновени доброволци. И на двете групи прилагат опарване по ръката с нагорещена пръчка. Мозъците и при двете групи показват мозъчна активност на ЕЕГ апарат - т.е. реагират на стимула. След това се казва и на 2-те групи, че след 10 секунди отново ще усетят опарване.
Мозъците на доброволците от контролната група показват активност, сякаш опарването вече е факт. Мозъците на монасите остават в покой - заплахата още не е настъпила. :)
Медитацията ни помага да осъзнаем разликата между настоящия момент и намалява чувствително тревогата ни за бъдещето. Което още не се е случило, но често внася безпокойство в умовете ни и ни кара да го преживяваме предварително. :)
В своята книга "Поток" http://hermesbooks.com/potok-psihologija-na-optimalnoto-prezhivjavane.html американският психолог Михай Чиксейнтмихай казва, че умът, който не може да се справи със състоянията на самота, никога няма да постигне и състояния на пълна концентрация. В днешния шумен свят, където човек винаги разполага с нещо под ръка, за да уплътни очакването или паузите - телефон, интернет, телевизия и прочие - медитацията може да ни помогне да се научим да забавяме мислите си - за случилото се, за предстоящото - като придобием опитност да култивираме в себе си еднонасоченост на ума — състояние на яснота, в което той е като река, която тече в една посока и не се влияе от гледката /както реката не се изкушава да тръгне в друга посока, независимо колко зелена изглежда местността, през която преминава/.
На колко от нас не ни е нужна мисловна концентрация?! :)
Как да медитираме?
Медитацията е нещо, което сме умеели като деца – изключването, съсредоточаването върху един обект, изобщо този естествен поток на ума, който сме владеели до съвършенство и то без усилия /обърнете внимание как ви гледа едно дори едногодишно дете – то гледа така, сякаш вижда единствено вас/.
Със съзряването ни нашият ум става по-тревожен – колкото и да е странно, това е неговото естествено състояние. Въпросът е, че последните години тревожността в човешкия ни ум все повече нараства.
И така – как да медитираме:
Ако сме начинаещи, добре е да използваме Водени медитации. Необходимо е да харесваме гласа на водещия - в противен случай ще ни бъде трудно да се доверим и отпуснем.
Нужно е да медитираме на празен стомах - напр. поне час след приемане на лека храна и повече от 2 часа след обилно хранене. Защо е необходимо това?
Медитацията е свързана с намаляване на обичайната мозъчна активност - този наш непрестанен мисловен трафик в ума. За да се случи това, е необходимо тялото ни да е неподвижно. Нещо повече - процесът на храносмилане в стомаха също е активност. Докато той протича, ще ни бъде трудно да постигнем притихване на ума - връзката "тяло-ум" работи автоматизирано и не може да бъде избегната.
За да бъдем неподвижни, достатъчно е за начало да лежим неподвижно по гръб - по възможност на твърда повърхност /напр. на земята/, без възглавница /ако страдаме от ниско кръвно — с малка възглавничка/, като краката ни са леко раздалечени, ръцете покрай тялото, дланите обърнати нагоре. Главата следва да е на средата. Това е най-благоприятната позиция за тялото, при която кръвообръщението ни следва естествените си пътища, а енергията тече безпрепятствено в нашето тяло.
Ако сме начинащи в медитацията, добре да я правим сутрин - след ставане. Тогава умът е все още в полубудно състояние и не е пълен с информация, както през деня.
Лежейки отпуснати, можем да започнем да дишаме бавно и дълбоко.
И тук не е необходимо да се насилваме - поемаме дълбоко въздух, като издишваме една идея по-бавно. Забавянето на дишането е свързано със забавяне на ума - състоянието, което всъщност целим.
След няколко минути можем да насочим вниманието си към върха на носа и да дишаме с нормалния си ритъм. Можем да се концентрираме в дишането - наблюдаваме как вдишваме, как издишваме, как пак вдишваме, как пак издишваме. Тази концентрация ни е нужна, за да "излъжем" ума - той има нужда от обект, върху който да се съсредоточи.
Въпреки това, напълно естествено е в началото да имаме мисли, особено обезкуражаващи:
"Какво правя сега?!"
"Вместо да се съсредоточа за деня, се занимавам с глупости"
"Това не е за мен. Това е за хора без работа. Аз имам куп неща да свърша за бога!"
"Ако някой си мисли, че това успокоява, сигурно не е наред. След малко вече наистина ще изгубя търпение"
Мислите ни могат да бъдат всякакви - за работата, за отношенията, за глад, за тревога и т.н. Нашата цел е внимателно да ги отстраним и отново да се върнем към наблюдение на дишането или към това, което казва водещия, ако използваме водена медитация. Умът ни притежава способността да се разсейва и чрез медитацията осъзнаваме именно това - мислите ни са само мисли, вниманието, което им отделяме определя посоката, в която тръгва умът ни. Ако той не ги последва, те идват и си отиват. /Учените твърдят, че ежедневно през ума ни преминават средно между 50 000 и 60 000 мисли. Всяка мисъл се задържа средно 17 секунди. Въпросът е как овладяваме този участък от време - именно той определя дали ще свържем тази мисъл със друга или ще я оставим да си отиде/.
За начало 10 минути медитация могат да бъдат достатъчни като опитност. Важно е постоянство -да практикуваме всеки ден.
Най-добрият вариант е да намерим учител, на когото можем да се доверим и бавно да навлезем в зоната на съзерцанието.
Важно е да помним:
- това, че спортуваме, не изключва нуждата от медитация/покой/релаксация;
- това, че медитираме/релаксираме ума, не изключва нуждата ни от спорт.
С течение на времето можем да пренесем медитацията и в ежедневието си - в почивките на работното място, докато чакаме някого, преди важна среща или събитие и т.н. Медитацията е вътрешноресурсен източник на релакс и възстановяване, който носим със себе си - не са ни нужни други пособия, средства и финанси.
Крие ли опасност медитацията?
Ако подхождаме сериозно и отговорно към всяка малка стъпка и не бързаме в напредването си /т.е.не очакваме да можем да прогнозираме деня си, че и бъдещето на света или да постигнем вечна младост :)/, ако възпитаваме осъзнатост за усещанията си по време на медитация и най-вече – ако поддържаме уважение към себе си относно системните си усилия в тази област, медитацията може само да ни помогне да се усъвършенстваме.
Приложима ли е медитацията на работното място?
Защо докато едни компании оборудват фитнес помещения, други отварят стаи за медитация за своите служители? Кои са те?
Каква е разликата между активността при спорта и активността при медитацията? Имат ли допирни точки?
Как работи нашия организъм в състояние на медитация?
Има ли място медитацията в ключови бизнес срещи и събития?
Повече за всичко това очаквайте в следващите материали.
Бъдете здрави!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Албена Паралингова е магистър по управление на човешките ресурси с над 14-годишен професионален опит.
Сертифициран треньор в групово-динамични психотренинги.
Сертифициран оценител на професионално-значими качества и компетенции в Асесмънт център.
Сертифициран треньор по йога след дългосрочна специализация. От 2 години прилага йога принципите и практиките в своите обучения и работни формати.
Създател на кратки работни формати за осъзнаване на нуждата от релакс на работното място.
Можете да се свържете с нея на al_paralingova@a3-vd.com
Медитацията е разпространено и модерно понятие последните години.
Стана модно да правиш йога, да медитираш, да си част от това нещо, което всеки разбира различно.
Според Ема Сепала, директор на центъра за проучвания и образование към Станфордския университет, психолог и водещ автор на статии за Huffington Post, Fast company и други, както и автор на книгата The Happiness track http://www.emmaseppala.com/book/ проучвания от 2012 година посочват, че 18 млн от жителите на САЩ медитират – или 8 % от цялото население. Със сигурност през следващите 4 години този процент е нараснал при наличието на толкова много книги, курсове и събития, посветени на медитативни практики през последните години – предлагането в една среда все още е обусловено от търсенето. :)
Какво е медитация?
Защо хората се обръщат към нея?
Как да медитираме?
Крие ли опасност медитацията?
Очевидно това са въпроси, на които следва да получим отговор. В противен случай медитацията няма да е наш личен избор, а илюзия, изградена от очаквания, внушени ни от някой друг или от нечии други илюзии. :)
Какво е медитация?
Медитация е състояние, при което има спиране на модификациите на ума, т.е. всяко състояние, в което умът ни е свободен от мисли – напр. когато гледаме небето и облаците и виждаме...небето и облаците, когато умът ни се рее необезпокояван, без да нахлуват мисли от рода на „После трябва да направя/отида...“, „Дали срещата беше добре?“ и т.н.
Защо хората се обръщат към нея?
Медитацията изчиства нашия ум от непрестанния мисловен трафик, позволява ни да видим, че мислите могат да идват и да си отиват, че нямат емоция – напротив, вниманието, което им отделяме, поражда определени емоции в нас.
Медитацията ни помага да пребиваваме Тук и сега – мислите ни имат качеството да пребивават в миналото, настоящето и бъдещето. Всъщност 40 % от нашите мисли са насочени към миналото, 50 % - в бъдещето и само 10 % от тях са Тук и сега.
Колкото и да е неприемливо за западното ни мислене, фокусът ни към „утре“ винаги е свързан с несигурност и тревога, към миналото – с тъга. Единственото, за което притежаваме всички налични ресурси да преживеем, е настоящият момент. Медитацията ни помага да осъзнаем това. Постепенно. С малки стъпки.
Като илюстрация на последното е направен следният научен експеримент:
Ричард Дейвидсън, http://richardjdavidson.com/biography/ американски психолог и психиатър и самият той медитатор, събира 2 групи хора - едните са опитни медитатори монаси, а другата група - обикновени доброволци. И на двете групи прилагат опарване по ръката с нагорещена пръчка. Мозъците и при двете групи показват мозъчна активност на ЕЕГ апарат - т.е. реагират на стимула. След това се казва и на 2-те групи, че след 10 секунди отново ще усетят опарване.
Мозъците на доброволците от контролната група показват активност, сякаш опарването вече е факт. Мозъците на монасите остават в покой - заплахата още не е настъпила. :)
Медитацията ни помага да осъзнаем разликата между настоящия момент и намалява чувствително тревогата ни за бъдещето. Което още не се е случило, но често внася безпокойство в умовете ни и ни кара да го преживяваме предварително. :)
В своята книга "Поток" http://hermesbooks.com/potok-psihologija-na-optimalnoto-prezhivjavane.html американският психолог Михай Чиксейнтмихай казва, че умът, който не може да се справи със състоянията на самота, никога няма да постигне и състояния на пълна концентрация. В днешния шумен свят, където човек винаги разполага с нещо под ръка, за да уплътни очакването или паузите - телефон, интернет, телевизия и прочие - медитацията може да ни помогне да се научим да забавяме мислите си - за случилото се, за предстоящото - като придобием опитност да култивираме в себе си еднонасоченост на ума — състояние на яснота, в което той е като река, която тече в една посока и не се влияе от гледката /както реката не се изкушава да тръгне в друга посока, независимо колко зелена изглежда местността, през която преминава/.
На колко от нас не ни е нужна мисловна концентрация?! :)
Как да медитираме?
Медитацията е нещо, което сме умеели като деца – изключването, съсредоточаването върху един обект, изобщо този естествен поток на ума, който сме владеели до съвършенство и то без усилия /обърнете внимание как ви гледа едно дори едногодишно дете – то гледа така, сякаш вижда единствено вас/.
Със съзряването ни нашият ум става по-тревожен – колкото и да е странно, това е неговото естествено състояние. Въпросът е, че последните години тревожността в човешкия ни ум все повече нараства.
И така – как да медитираме:
Ако сме начинаещи, добре е да използваме Водени медитации. Необходимо е да харесваме гласа на водещия - в противен случай ще ни бъде трудно да се доверим и отпуснем.
Нужно е да медитираме на празен стомах - напр. поне час след приемане на лека храна и повече от 2 часа след обилно хранене. Защо е необходимо това?
Медитацията е свързана с намаляване на обичайната мозъчна активност - този наш непрестанен мисловен трафик в ума. За да се случи това, е необходимо тялото ни да е неподвижно. Нещо повече - процесът на храносмилане в стомаха също е активност. Докато той протича, ще ни бъде трудно да постигнем притихване на ума - връзката "тяло-ум" работи автоматизирано и не може да бъде избегната.
За да бъдем неподвижни, достатъчно е за начало да лежим неподвижно по гръб - по възможност на твърда повърхност /напр. на земята/, без възглавница /ако страдаме от ниско кръвно — с малка възглавничка/, като краката ни са леко раздалечени, ръцете покрай тялото, дланите обърнати нагоре. Главата следва да е на средата. Това е най-благоприятната позиция за тялото, при която кръвообръщението ни следва естествените си пътища, а енергията тече безпрепятствено в нашето тяло.
Ако сме начинащи в медитацията, добре да я правим сутрин - след ставане. Тогава умът е все още в полубудно състояние и не е пълен с информация, както през деня.
Лежейки отпуснати, можем да започнем да дишаме бавно и дълбоко.
И тук не е необходимо да се насилваме - поемаме дълбоко въздух, като издишваме една идея по-бавно. Забавянето на дишането е свързано със забавяне на ума - състоянието, което всъщност целим.
След няколко минути можем да насочим вниманието си към върха на носа и да дишаме с нормалния си ритъм. Можем да се концентрираме в дишането - наблюдаваме как вдишваме, как издишваме, как пак вдишваме, как пак издишваме. Тази концентрация ни е нужна, за да "излъжем" ума - той има нужда от обект, върху който да се съсредоточи.
Въпреки това, напълно естествено е в началото да имаме мисли, особено обезкуражаващи:
"Какво правя сега?!"
"Вместо да се съсредоточа за деня, се занимавам с глупости"
"Това не е за мен. Това е за хора без работа. Аз имам куп неща да свърша за бога!"
"Ако някой си мисли, че това успокоява, сигурно не е наред. След малко вече наистина ще изгубя търпение"
Мислите ни могат да бъдат всякакви - за работата, за отношенията, за глад, за тревога и т.н. Нашата цел е внимателно да ги отстраним и отново да се върнем към наблюдение на дишането или към това, което казва водещия, ако използваме водена медитация. Умът ни притежава способността да се разсейва и чрез медитацията осъзнаваме именно това - мислите ни са само мисли, вниманието, което им отделяме определя посоката, в която тръгва умът ни. Ако той не ги последва, те идват и си отиват. /Учените твърдят, че ежедневно през ума ни преминават средно между 50 000 и 60 000 мисли. Всяка мисъл се задържа средно 17 секунди. Въпросът е как овладяваме този участък от време - именно той определя дали ще свържем тази мисъл със друга или ще я оставим да си отиде/.
За начало 10 минути медитация могат да бъдат достатъчни като опитност. Важно е постоянство -да практикуваме всеки ден.
Най-добрият вариант е да намерим учител, на когото можем да се доверим и бавно да навлезем в зоната на съзерцанието.
Важно е да помним:
- това, че спортуваме, не изключва нуждата от медитация/покой/релаксация;
- това, че медитираме/релаксираме ума, не изключва нуждата ни от спорт.
С течение на времето можем да пренесем медитацията и в ежедневието си - в почивките на работното място, докато чакаме някого, преди важна среща или събитие и т.н. Медитацията е вътрешноресурсен източник на релакс и възстановяване, който носим със себе си - не са ни нужни други пособия, средства и финанси.
Крие ли опасност медитацията?
Ако подхождаме сериозно и отговорно към всяка малка стъпка и не бързаме в напредването си /т.е.не очакваме да можем да прогнозираме деня си, че и бъдещето на света или да постигнем вечна младост :)/, ако възпитаваме осъзнатост за усещанията си по време на медитация и най-вече – ако поддържаме уважение към себе си относно системните си усилия в тази област, медитацията може само да ни помогне да се усъвършенстваме.
Приложима ли е медитацията на работното място?
Защо докато едни компании оборудват фитнес помещения, други отварят стаи за медитация за своите служители? Кои са те?
Каква е разликата между активността при спорта и активността при медитацията? Имат ли допирни точки?
Как работи нашия организъм в състояние на медитация?
Има ли място медитацията в ключови бизнес срещи и събития?
Повече за всичко това очаквайте в следващите материали.
Бъдете здрави!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Албена Паралингова е магистър по управление на човешките ресурси с над 14-годишен професионален опит.
Сертифициран треньор в групово-динамични психотренинги.
Сертифициран оценител на професионално-значими качества и компетенции в Асесмънт център.
Сертифициран треньор по йога след дългосрочна специализация. От 2 години прилага йога принципите и практиките в своите обучения и работни формати.
Създател на кратки работни формати за осъзнаване на нуждата от релакс на работното място.
Можете да се свържете с нея на al_paralingova@a3-vd.com