Албена Паралингова

Всеки екип има нужда от сплотяване. И това се случва ежедневно. Сплотяват общите задачи, общите конкуренти, споделените предизвикателства, постигнатите резултати.

Всеки екип обаче има нужда да изпусне парата, натрупана от ежедневните усилия по изпълнение на планираните цели. /Ако няма яснота по тях, тогава усилията на членовете на екипа са удвоени и утроени. И включват още дейности по идентифициране на очакванията на мениджмънта. Но това е друга тема./

Формите за усилване на груповата кохезия извън работната среда могат да бъдат разнообразни. Напр. физически активности - състезания, преодоляване на препятствия и т.н. Но е възможно да загубим част от участниците, които не са фенове на прекалената двигателна активност.

Можем да организираме extreme преживявания - рафтинг, парашутизъм и други високоадреналинови емоции /на които също съм фен : )/. Тогава автоматично включваме метерологичните условия като ключов фактор в реализацията – да е слънчево, да има подходящ вятър и т.н. И следва да сме сигурни, че всички са в състояние да участват, обичат да са мокри, да са на високо, да имат крила и т.н.

Вярвам, че каквато и форма за сплотяване на екипа да изберем, ползите следва да са предварително планирани. Т.е. освен релакс, участниците да си тръгнат с някакво знание за себе си, някакво осъзнаване, което ще им бъде от полза в бъдеще.

Кулинарният тиймбилдинг е сигурно единствената форма, която няма противопоказания. Всички могат да се включат, независимо от възрастта, позицията и здравословното си състояние.

Какво носи кулинарният тиймбилдинг на екипа?

Готвенето е изначално човешко умение. Игнорирано в условията на нашия дигитален, високотехнологичен, консуматорски свят. Свят на бързите решения, бързите ястия, бързите срещи, бързото живеене.

Установено е, че когато хората приготвят храната си, по най-естествен начин се включват истинските генератори на личностна ефективност :

- сетивата работят без да се изкуствено предизвикани;
- споделянето на опит е спонтанно;
- креативното мислене се развихря без да има нужда от прекомерна стимулация.

Метереологичните условия са без значение – можем да готвим на открито /удоволствието е още по-пълно/ или на закрито.

Приготвянето на храна е връщане към себе си. Приготвянето на храна е един от най-естествените и изцеляващи начини за справяне със стреса и ежедневното натоварване.

„Хляб и зрелища“ -това е мантрата на древните римляни за мотивация на народа. И при реализацията й отрупвали масите си с изобилие от храна, превръщайки епикурейството във висша форма на живот. Пирът на рецепторите сигурно никога не е достигал такива върхове столетия след тях.

Ако зрелищата в ежедневието ни са обичайно явление, то хлябът е малко. Истинската домашна питателна храна, след която си сит. /Гладът не е само в страните от третия свят. Гладът е тук. Сред изобилие от готова храна./

Да е направено от мен, за мен, от нас, за нас, да ухае вкусно...
Колко сме отдалечени от тези усещания...
Даже не усещаме, че ни липсват вечер удома.
И заедно с тях липсват и толкова други състояния – топлина, взаимност, жизненост, покой...
Състояния, без които няма как да останем цялостни, които спасяват връзката ни с другите около нас.

„Като се върна вкъщи, ще направя...“ - често участниците си тръгват освен с няколко рецепти, но и с намерението да направят някоя от тях за домашните си, за приятелите и други скъпи хора.

Джейми Оливър, готвачът-ентусиаст и кумир на дъщеря ми, която междудругото е един от вдъхновителите на кулинарните ни тиймбилдинги, казва:

„Аз не съм лекар. Но спасявам човешки животи. Когато уча хората да готвят, аз им спасявам живота.“

Може ли готвенето да спаси живота в екипа?

Защо не.

Според мен, дори се простира по-далеч -
може да спаси живота в семейството, връзката, взаимоотношенията...
Като път...
Като път към дома...