Албена Паралингова

Казвам се Албена Паралингова и се занимавам с HR повече от 12 години. Преминала съм през всички дейности, фокусирани в управлението на хора – трудово-правни взаимоотношения, подбор, заплащане, оценка на представянето, обучение, развитие…

В последните 4 години се занимавам изключително с консултиране, обучение и развитие на хора. /Тази информация не цели реклама, а аргументиране – защо точно аз занимавам аудиторията с такава абстрактна тема./

Практикувам йога от 5 години. Обърнах се към йога поради стрес. Изкарах труден период в работата, бях решена да го преживея и да устоя, а трябваше да продължавам да съм и майка, и съпруга, и добър приятел – изобщо качествен човек.

Йога постепенно и бавно промени светоусещането ми. Започнах да гледам на себе си по друг начин, да търся красотата отвътре – това трудно за описване понятие, но устойчиво като себеусещане. Йога осмисли необходимостта от свързване на външната с вътрешната красота или чистота /няма разлика между двете/ и откриването на тази връзка вече е от ключово значение във взаимоотношенията ми с околните.

Постепенно дойде и осъзнаването в професионален план. Давам си сметка, че полагаме неимоверни усилия да развиваме хората чрез знания, техники и натрупана експертиза, да ги подкрепяме по пътя към придобиване, развитие и прилагане на наученото в практиката им, да повлияваме мисленето им и да насочваме в по-конструктивна и ориентирана към резултати посока.

Но…пропускаме…тялото. Пропускаме да отбележим, че именно тялото изпитва целия дискомфорт на прехода към новия път, на състоянието извън кутията и удобната зона на установени стереотипи и работещи доскоро парадигми.

Защо смятам, че йога следва да бъде интегрирана в програмите за развитие на хора в организациите?

Йога е философска школа. Една от 6-те школи на индийската философия. И най-психологическата от всички останали.

Йога вярва, че:
-тялото е отправната точка към овладяване на ума;
-можем да научим тялото си към дисциплина, бавни движения и контролирано дишане, за да овладеем потока на мисълта;
-развитието на ума и духа са предшествани от ред във физическата ни същност и процесите в нея /ако сложим ред в тялото си, ще сложим ред и в мислите, а оттам и в действията си/.

Сигурно звуча твърде абстрактно...

И все пак, защо йога?



Хората ще продължават да работят по няколко задачи едновременно и уменията им да постигат очакваните от тях резултати ще бъдат определящи за тяхното представяне.

Йога осигурява моменти на релаксация като учи на бавни движения, бавно дишане, бавно живеене…

“Бавното трае дълго“ /Георги Господинов, „Невидимите кризи“/



Тренинг, коучинг, менторинг, бързо четене, бенчмаркинг, работа по проекти…

Решенията на развитието на хора в организациите отдавна са плод на дозирани ефекти от няколко подхода.

Изпълнението на комплексни задачи в компаниите все повече изисква и комплексна подкрепа, която не просто съчетава различен инструментариум, а гледа на изпълнителя като на цялостна система от тяло, ум, сърце и дух. И удовлетворява потребностите на всяка част от нея.

Това корпоративните към момента програми за физическа активност, включващи спорт по интереси – футбол, танци, плуване и т.н., е възможно и да не го постигат. Или да размият усилията по грижа за тялото и духа като го лишат от фокус или устойчив резултат. /Друга тема е кой и в каква степен отчита ефективността за персонала от предоставянето и ползването на социалните придобивки в тази им част/.

Йога е в хармония най-вече с популярния в последно време коучинг – и при нея е важно какво искам Аз, от какво Аз имам нужда, какво се случва в Мен и т.н.

Отделната личност и нейните потребности са на фокус.



Оттук нататък ключовото конкурентно предимство на организациите ще бъде не толкова потенциалът им да идентифицират и да удовлетворяват променящите се нужди на клиентите, а да съхраняват и да управляват здравето и работоспособността на своите членове.

Колкото и футуристично да звучи за нашите ширини, предвиждам, че дори и компаниите в България след време ще имат свой Health coach/инструктор по здраве или както и да се наричат специалисти по здраве на вътрешни позиции. Не защото организациите ще станат по-хуманистични, а защото ще осъзнаят, че добавената стойност се създава от здрави /не само от млади/, мотивирани, осъзнати и устойчиви на промяната личности.

И защото е икономически по-изгодно, в сравнение с някои от останалите корпоративни придобивки.



Може би е уместно да споделя дори само Стивън Кови – систематизиращият изследовател, лектор, учител, консултант и вдъхновител през последните 20 години.  Той написва една от най-забележителните книги за личностно развитие – „Седемте навика на високоефективните хора“, превърнала се в енциклопедия за поне 2 поколения лидери, обучители и всякакви високоефективни хора.

В последната си книга „8-мият навик“ Стивън Кови  разглежда ефективността като преход към едно по-висше състояние – greatness – “величие“, когато се отнася за личността и „съвършенство“, когато се отнася за организация. Кови анализира човека като цялостна система : тяло, сърце, ум и дух. По същия начин вижда и организацията.

Не зная какво е повлияло мисълта му. Известно ми е само, че в последните години преди кончината си е практикувал …йога.

Книгите на Стивън Кови имат едно рядко качество – изпреварват своето време. Хората ги четат и осмислят поне десетилетие. Вярвам, че и в този случай – Пътят към величието и съвършенството – авангардният Запад е още в началото на истинската идея на Кови.

Ще спра дотук. Растем бавно.

Завършвам за финал с една мисъл:







Материалът е публикуван и на адрес:

Йога като част от HR политиките в организацията