Албена Паралингова

Напоследък забелязвам една устойчива тенденция:
Човек с кариера, с установен социален статус /женен, омъжена или във връзка/, по-често с живи родственици и т.н.се чувства уморен. Често дори без сили и интерес за каквото и да е извън работа и семейна среда. Чувства се добре удома. Всъщност „добре“ не е точна дума. Но поне „на спокойствие“.

Разбира се, човекът изобщо не е спокоен от състоянието си. Даже напротив – мисли си как да излезе от него. Може би просто като се събуди някоя сутрин и всичко ще е минало. На мястото на разпиляващото се Аз ще бъде нова личност – заредена, влюбена в света и живота през цялото време.

И тогава се случва необичайното за мен – уморената личност тръгва на различни курсове и обучителни програми. Вярва, че там в развитието се крие ключът към излизането от блатото на умората и отегчението от себе си и другите.

Решението трябва да работи...

Незная дали работи.
Според мен, не.

Защото си представете един уморен мозък, който трябва да почине – защото там е причината за състоянието – отново се товари с еквилибристиката на поредния self improvement бранд. Човекът се учи, заменя нагласи, води разговори със себе си /и с вярванията си, разбира се/ и някак се оживява. Вече е сигурен, че излиза от дупката – усеща старата тръпка, дробовете му поемат малко свеж въздух...

Нямам представа каква е честотата на тази статистика – описаното е хипотетично и далеч не се случва при всеки „курсист“.

Нещо друго пропуска западният човек в своята умора:

Западното мислене гледа на човешката еволюция като на Надграждане – натрупваме нови и нови знания и умения. Е, признава, че това се случва благодарение на способността на мозъка да забравя, но все пак в основата на процеса стои Придобиването.

Изтокът гледа на развитието като на Освобождаване, на изчистване на част от товара, на премахване на повече от излишното – натрупвания от разочарования, убеждения, страдания... Не случайно това пътуване е Инволюционно – т.е. връщане към същността, към нещо, което се бил, докато нашият свят приема Растежа като Еволюция.
Източните учения вярват също, че ако искаме да работим с ума, започваме от грубото - тялото. Дисциплинираме тялото и то става инструмент на финото - ума.

Ако трябва да се върна към уморения човек :) и то в духа на всичко, което знам от двата свята, апелът ми е:

Ако искате да разрешите проблемите на ума, оставете ума за малко на мира. Не го товарете излишно, не го разтягайте докрай като мускул.
Слезте едно ниво по-долу – към тялото. Там са мускулите и всичко останало.
Погрижете се за тялото си – спортувайте, разтягайте се, танцувайте, плувайте, дишайте...
Направете тялото си главен център във Вашата почивка и ще видите резултата – свежи идеи, перспективи и взаимоотношения.

И да – чисто нови пътеки.

Включително и невронни. :)
................................................................................................................................................................................... Албена Паралингова е магистър по управление на човешките ресурси с над 14-годишен професионален опит.
Сертифициран треньор в групово-динамични психотренинги.
Сертифициран оценител на професионално-значими качества и компетенции в Асесмънт център.
Сертифициран треньор по йога след дългосрочна специализация. От 2 години прилага йога принципите и практиките в своите обучения и работни формати.
Създател на кратки работни формати за осъзнаване на нуждата от релакс на работното място.

Можете да се свържете с нея на al_paralingova@a3-vd.com