Много хора не успяват,
защото имат …
неизменна представа за себе си

Албена Паралингова

Занимавам се с обучение на хора, които работят в различни организации, помагам им в това как да имат по-ефективни взаимоотношения с другите и как да се вписват в компанията. Обучавала съм хора как да избират потенциални работодатели и как да се представят пред тях.

Ако трябва да обобщя с няколко думи с какво се занимавам, то е – помагам на хората в това как да успяват. Изобщо как да се отнасят към всичко важно, което им предлага животът.


Отговорът, за съжаление, не е мой.

Попитали Едгар Кейси – американец, който е наричан “спящия пророк”, защото открил, че е в състояние да изпада в транс и така да достига до Информационното поле – Акаша:

- След като твърдите, че сме Души в човешки тела, тогава защо сме тук, на Земята?

Преди повече от 70 години, той (или Акаша : )) отговорил:

- Главно, за да трупаме Опит.

Моят собствен 38-годишен опит е свързан с много изпитания, пред които съм се изправяла и със сигурност съм правила много грешки. Но се научих да продължавам напред.

Предлагам на вашето внимание какво казват за склонността ни да се учим от опита нашите съвременници:

Вярвате ли, че вашият интелект, способности и потенциал са твърдо заложени във вас?

Слагате ли етикети на себе си /или на децата си/ от сорта на: спортна натура, музикален, умен, артистичен, добър по езици или не?

Ако го правите, значи имате това, което психологът Карол Дуек от Станфортския университет нарича “фиксиран манталитет”.

Ако вземете изпит с отличен или спечелите турнир по голф – тогава това е отражение на вашия талант и интелект. Ако не успеете, от друга страна, това би означавало, че основните ви качества са неадекватни и най-накрая ще се чувствате неудовлетворени. Всичко, което правите, е сложено в рамките на представянето, което което може да бъде оценявано от вас и от другите.

Изследването на Дуек показва, че хората с “фиксиран манталитет” често пропускат шансовете си да се усъвършенстват : първо, защото не вярват, че опитите могат да имат успешен край и второ – защото самият им опит показва, че те не са способни да го направят сами. Това е непечеливша позиция.

Вземете например бившия топ тенисист Джон Макенроу. Помните ли как реагираше, когато нещата не ставаха така, както той иска? Дуек предполага, че Макенроу е страдал от “фиксиран манталитет”, което не му е позволило да се учи от грешките си.

Според Дуек съществува и много по-полезно мислене, наречено “манталитет на растежа”, при което хората вярват, че способностите и потенциалът им се увеличават и развиват чрез практика и усилия. Това се базира на факта, че човешкият мозък е орган, който расте през целия ни живот и непрекъснато се учим. Например слуховата кора на мозъка на музикантите е много по-плътна, отколкото на човек, който не се занимава с музика, само защото новите нервни окончания са натрупани чрез музикална практика.

Колкото повече се учим, толкова повече окончания се натрупват в мозъка ни и той става по-плътен. Така че много по-добре е да се придържаме към “манталитета на растежа”, който ни кара да търсим нови пътища, ако се провалим веднъж, два или три пъти. Целите на тези хора са свързани с учене и съревноваване, а не с представяне, така че е без значение дали печелят или губят – те все нещо научават от натрупания опит. Добрата новина е, че целите, свързани с ученето, увеличават представянето и удоволствието, като в същото време намаляват негативните емоции.

Как да развием “манталитет на растежа”?

Помнете, че колкото повече го използвате, мозъкът, като всеки друг мускул в човешкото тяло, става по-силен.

Вслушвайте се за гласа на “фиксирания манталитет” – този, който ви критикува за недобро представяне и ви кара да се откажете или пък ви прошепва : “Ако беше достътъчно добър, нямаше да ти се налага да правиш опити”.

Признайте пред себе си, че само от вас зависи как ще интерпретирате предизвикателствата и оттеглянията. Можете да приемете всичко това като знак, че не притежавате необходимите умения или пък, че трябва да се напънете и да пробвате по-усърдно.

Когато стане напрегнато – помнете, че хората успяват, защото са настойчиви. Много издатели са отказвали дори на автори като Джон Гришам и Дж. К. Роулинг преди да станат известни.

Учете се от грешките си – изправете се и пробвайте отново.

Завършвам с една мисъл на Сър Кен Робинсън от неговата забележителна книга “Елементът”:

“Не това, което ни се случва определя съществуването ни, а как продължаваме живота си след това”.

Именно последното ни дава възможности ДА РАСТЕМ.


П.С. В материала е използван откъс от книгата “Формулата на щастието”, автори Бриджит Гренвил-Клийв и д-р Илона Бониуел, изд. Eastone books, ISBN: 978 – 80 – 8109 – 096 - 7