Защо започнах да уча хората да релаксират на работното място
Албена Паралингова
В началото на всеки уъркшоп за релакс на работното място или по някое време от него неизменно стигам до историята за бедуините, които по време на своите дълги преходи в пустинята спирали. Спирали обаче не за да починат камилите – те са издържливи животни - спирали, за да дадат възможност на душата да настигне тялото. Бедуините вярвали, че душата и тялото се движат с различна скорост. /И според мен, са били наясно с ползите от психо-телесното единство/.
Историята е екзотична и дотам. Ние не сме така „примитивни“. И затова работим и бързаме без да спираме. Имаме си куп приоритети, управляваме времето си, управляваме всичко...
Притежавам магистърска степен и работя в сферата на развитие на хора от 14 години.
Сертифициран треньор съм в обучения за социални умения и компетенции.
Притежавам и предишен над 6-годишен реален професионален опит като реанимационна и анестезиологична сестра.
През 2015 година приключи дългосрочната ми специализация за треньор по йога.
И не успях да присъствам на дипломирането си.
Организмът ми просто отказа. Не можех да се държа на краката си изправена, получавах сърцебиене и се чувствах уморена.
Като човек, който се приема за изключително енергичен, се надявах, че няколко дни удома ще ми върнат силите. Иска ми се да напиша, че бях права, но тези няколко дни не стигнаха. Силите /или както и да се нарича нашата жизненост/ не се връщаха. Нещо повече – след като извървявах стотина метра, краката отново не ме държаха.
Според официалната медицина не страдах от физическо заболяване. Бях изтощена – телесно, емоционално, психически. Не бях спирала моя „керван“ - тялото ми беше препускало лудо последните години, мислейки за бизнес и работа - и на работа, и удома.
Къде се бяха срещали с душата ми?!
И тя, милата, колко ли е тичала да го догони, та беше останала без дъх?!
Възстановяването ми отне месеци. Не ми е приятно да го призная. Аз, която бях учила за човешкото тяло, бях практикувала специализирани медицински грижи /към 6-те години работа в болницата можем да добавим и стажът в други медицински заведения по време на 3-годишното обучение в Медицинския колеж/, която бях учила стотици групи как да работят, която гледаше на себе си като на напреднала във физически и дихателни практики...
Аз, която... излизах бавно от примката на нарушеното равновесие.
Защото не бях почивала в ежедневието.
Тук беше работата, там беше йога.
Тук беше усилието, там беше дишането.
Не ги свързвах – нямах време.
Разделях ги. Ей, така, на парче, както всичко, което усвояваме, потребяваме и правим.
Всичко е на парче.
Мнозина от нас вярваме, че практикуваме преди или след работа– спорт, танци, йога, медитация, за да имаме сили и да сме активни – и на работа, и извън нея. Според мен, практикуваме, за да развием усещане за тялото си, за духа си. Да ги усещаме кога са уморени, кога трябва да им дадем почивка. И най-вече каква да бъде като качество тази почивка.
Как почиваме на работното място? Питали ли сте се?
Не са много алтернативите.
Почиващи -Пушачи: Спират работа и палят цигара.
Разрешени места: Навсякъде, където е указано.
Социална приемливост: Прието поведение. Стига да не се прекалява.
Почиващи - Непушачи вариант 1: Спират работа и влизат в социалните мрежи.
Разрешени места: Ако има ограничения на работното място, използват личните си телефони.
Социална приемливост: Прието. Всички около теб го правят.
Почиващи - Непушачи вариант 2: Спират работа и бъбрят с колеги. Може и по адрес на други колеги./Често са Непушачи вариант 1, внасящи разнообразие в работното си битие./
Разрешени места: Край машина за кафе. В релакс кът. На терасата.
Социална приемливост:Прието поведение. Старо като света.
Това, което вярвам, че ме върна към активния Живот, е спирането, почивката, включително по време на работа.
Помислете за миг:
Оставяме почивката за вечерта, за уикенда, за края на месеца, за следващия месец.
Като треньор мога да ви кажа, че до преди да започна да се занимавам с техники за релакс на работното място, не съм срещала тренинг, който да обръща сериозно внимание на паузите между различните работни активности.
Не съм срещала аудитория, която да гледа на покоя като на нещо повече от свобода да правиш каквото си искаш.
Ето няколко неща, които научих през периода на моята „рехабилитация“:
1. И активността, и тишината развиват нашия мозък.
Притихването кара умът ни да започне да се освобождава от препускащите мисли. Не ги следи, не ги продължава...Така възстановява енергията си.
2. Разбира се, това умение се тренира постепенно.
Практикува се всеки ден.
3. Научих се преди да се заема с нова задача да остана за 10-на минути в тишина.
Така чистя ума от предишната информация. Отварям му пространство. /Същото споделя и Антъни Хопкинс – мога да се влюбя в него заради начина, по който играе! Когато го питат как успява да изгражда толкова живи своите персонажи, той казва простичко: „Изчиствам си ума. Опитвам се да забравя всичко, което съм изиграл до момента.“
4. Осъзнах, че бързането ме прави.
- неслушаща /онова слушане, дето е и със сетивата, го няма като бързам за всичко/;
- неприсъстваща /мисля обикновено напред и не съм в настоящия момент, бързайки/;
- неефективна /на Изток го наричат „несъзнаване“ - не хващам смисъла на нещата, гледам само върха на айсберга/.
Равносметката:
Помислете си само колко ресурси – време, финанси и т.н. - влагаме да се учим как да работим. За да ставаме все по-добри. За да поемаме все по-отговорни задачи.
Именно заради последното е добре да се учим и как да почиваме...между две задачи.
Според доклада на глобалната консултантска компания Делойт през 2015 г. само 40 % от анкетираните компании заявяват, че техните хора са готови и обучени да посрещат промените. Само една година по-рано над 70 % от организациите, участвали в проучването, декларират това.
http://dupress.deloitte.com/dup-us-en/focus/human-capital-trends/2015.html
Нещо се е променило. Нещо дава назад. Нещо сигнализира, че не сме толкова готови, колкото сме очаквали.
Имаме нужда от осмисляне включително на личните парадигми за представяне и релакс.
Бъдете здрави!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Албена Паралингова е магистър по управление на човешките ресурси с над 14-годишен професионален опит.
Сертифициран треньор в групово-динамични психотренинги.
Сертифициран оценител на професионално-значими качества и компетенции в Асесмънт център.
Сертифициран треньор по йога след дългосрочна специализация. От 2 години прилага йога принципите и практиките в своите обучения и работни формати.
Създател на кратки работни формати за осъзнаване на нуждата от релакс на работното място.
Можете да се свържете с нея на al_paralingova@a3-vd.com
В началото на всеки уъркшоп за релакс на работното място или по някое време от него неизменно стигам до историята за бедуините, които по време на своите дълги преходи в пустинята спирали. Спирали обаче не за да починат камилите – те са издържливи животни - спирали, за да дадат възможност на душата да настигне тялото. Бедуините вярвали, че душата и тялото се движат с различна скорост. /И според мен, са били наясно с ползите от психо-телесното единство/.
Историята е екзотична и дотам. Ние не сме така „примитивни“. И затова работим и бързаме без да спираме. Имаме си куп приоритети, управляваме времето си, управляваме всичко...
Притежавам магистърска степен и работя в сферата на развитие на хора от 14 години.
Сертифициран треньор съм в обучения за социални умения и компетенции.
Притежавам и предишен над 6-годишен реален професионален опит като реанимационна и анестезиологична сестра.
През 2015 година приключи дългосрочната ми специализация за треньор по йога.
И не успях да присъствам на дипломирането си.
Организмът ми просто отказа. Не можех да се държа на краката си изправена, получавах сърцебиене и се чувствах уморена.
Като човек, който се приема за изключително енергичен, се надявах, че няколко дни удома ще ми върнат силите. Иска ми се да напиша, че бях права, но тези няколко дни не стигнаха. Силите /или както и да се нарича нашата жизненост/ не се връщаха. Нещо повече – след като извървявах стотина метра, краката отново не ме държаха.
Според официалната медицина не страдах от физическо заболяване. Бях изтощена – телесно, емоционално, психически. Не бях спирала моя „керван“ - тялото ми беше препускало лудо последните години, мислейки за бизнес и работа - и на работа, и удома.
Къде се бяха срещали с душата ми?!
И тя, милата, колко ли е тичала да го догони, та беше останала без дъх?!
Възстановяването ми отне месеци. Не ми е приятно да го призная. Аз, която бях учила за човешкото тяло, бях практикувала специализирани медицински грижи /към 6-те години работа в болницата можем да добавим и стажът в други медицински заведения по време на 3-годишното обучение в Медицинския колеж/, която бях учила стотици групи как да работят, която гледаше на себе си като на напреднала във физически и дихателни практики...
Аз, която... излизах бавно от примката на нарушеното равновесие.
Защото не бях почивала в ежедневието.
Тук беше работата, там беше йога.
Тук беше усилието, там беше дишането.
Не ги свързвах – нямах време.
Разделях ги. Ей, така, на парче, както всичко, което усвояваме, потребяваме и правим.
Всичко е на парче.
Мнозина от нас вярваме, че практикуваме преди или след работа– спорт, танци, йога, медитация, за да имаме сили и да сме активни – и на работа, и извън нея. Според мен, практикуваме, за да развием усещане за тялото си, за духа си. Да ги усещаме кога са уморени, кога трябва да им дадем почивка. И най-вече каква да бъде като качество тази почивка.
Как почиваме на работното място? Питали ли сте се?
Не са много алтернативите.
Почиващи -Пушачи: Спират работа и палят цигара.
Разрешени места: Навсякъде, където е указано.
Социална приемливост: Прието поведение. Стига да не се прекалява.
Почиващи - Непушачи вариант 1: Спират работа и влизат в социалните мрежи.
Разрешени места: Ако има ограничения на работното място, използват личните си телефони.
Социална приемливост: Прието. Всички около теб го правят.
Почиващи - Непушачи вариант 2: Спират работа и бъбрят с колеги. Може и по адрес на други колеги./Често са Непушачи вариант 1, внасящи разнообразие в работното си битие./
Разрешени места: Край машина за кафе. В релакс кът. На терасата.
Социална приемливост:Прието поведение. Старо като света.
Това, което вярвам, че ме върна към активния Живот, е спирането, почивката, включително по време на работа.
Помислете за миг:
Оставяме почивката за вечерта, за уикенда, за края на месеца, за следващия месец.
Като треньор мога да ви кажа, че до преди да започна да се занимавам с техники за релакс на работното място, не съм срещала тренинг, който да обръща сериозно внимание на паузите между различните работни активности.
Не съм срещала аудитория, която да гледа на покоя като на нещо повече от свобода да правиш каквото си искаш.
Ето няколко неща, които научих през периода на моята „рехабилитация“:
1. И активността, и тишината развиват нашия мозък.
Притихването кара умът ни да започне да се освобождава от препускащите мисли. Не ги следи, не ги продължава...Така възстановява енергията си.
2. Разбира се, това умение се тренира постепенно.
Практикува се всеки ден.
3. Научих се преди да се заема с нова задача да остана за 10-на минути в тишина.
Така чистя ума от предишната информация. Отварям му пространство. /Същото споделя и Антъни Хопкинс – мога да се влюбя в него заради начина, по който играе! Когато го питат как успява да изгражда толкова живи своите персонажи, той казва простичко: „Изчиствам си ума. Опитвам се да забравя всичко, което съм изиграл до момента.“
4. Осъзнах, че бързането ме прави.
- неслушаща /онова слушане, дето е и със сетивата, го няма като бързам за всичко/;
- неприсъстваща /мисля обикновено напред и не съм в настоящия момент, бързайки/;
- неефективна /на Изток го наричат „несъзнаване“ - не хващам смисъла на нещата, гледам само върха на айсберга/.
Равносметката:
Помислете си само колко ресурси – време, финанси и т.н. - влагаме да се учим как да работим. За да ставаме все по-добри. За да поемаме все по-отговорни задачи.
Именно заради последното е добре да се учим и как да почиваме...между две задачи.
Според доклада на глобалната консултантска компания Делойт през 2015 г. само 40 % от анкетираните компании заявяват, че техните хора са готови и обучени да посрещат промените. Само една година по-рано над 70 % от организациите, участвали в проучването, декларират това.
http://dupress.deloitte.com/dup-us-en/focus/human-capital-trends/2015.html
Нещо се е променило. Нещо дава назад. Нещо сигнализира, че не сме толкова готови, колкото сме очаквали.
Имаме нужда от осмисляне включително на личните парадигми за представяне и релакс.
Бъдете здрави!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Албена Паралингова е магистър по управление на човешките ресурси с над 14-годишен професионален опит.
Сертифициран треньор в групово-динамични психотренинги.
Сертифициран оценител на професионално-значими качества и компетенции в Асесмънт център.
Сертифициран треньор по йога след дългосрочна специализация. От 2 години прилага йога принципите и практиките в своите обучения и работни формати.
Създател на кратки работни формати за осъзнаване на нуждата от релакс на работното място.
Можете да се свържете с нея на al_paralingova@a3-vd.com